Евангелието според Матей 26
26
Юдейските водачи кроят планове да убият Исус
(Марк 14:1-2; Лука 22:1-2; Йоан 11:45-53)
1След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си: 2„Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“
3Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа 4и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият. 5Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“
Една жена прави нещо специално
(Марк 14:3-9; Йоан 12:1-8)
6Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, 7когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше. 8Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество? 9Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“
10Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 11С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.#26:11 С вас … вас Вж. Вт. 15:11. 12Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение. 13Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Марк 14:10-11; Лука 22:3-6)
14Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници 15и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника 16и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
Пасхалната вечеря
(Марк 14:12-21; Лука 22:7-14, 21-23; Йоан 13:21-30)
17В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
19Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
20Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. 21Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
22Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. 24Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“
Исус отговори: „Сам го каза.“
Господната вечеря
(Марк 14:22-26; Лука 22:15-20; 1 Коринтяни 11:23-25)
26Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, 28защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. 29Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
30След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Марк 14:27-31; Лука 22:31-34, Йоан 13:36-38)
31Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:
«Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.» Захария 13:7
32Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
33Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
34Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
35Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
Исус се моли сам
(Марк 14:32-42; Лука 22:39-46)
36Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ 37После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. 38Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ 40След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? 41Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. 44Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. 46Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“
Исус е арестуван
(Марк 14:43-50; Лука 22:47-53; Йоан 18:3-12)
47Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. 48Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ 49Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
50Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“
Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. 51Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
52Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. 53Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? 54Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
55След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. 56Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
Исус пред юдейските водачи
(Марк 14:53-65; Лука 22:54-55, 63-71; Йоан 18:13-14, 19-24)
57Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. 58Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.
59Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. 60Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души 61и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“
62Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ 63Но Исус не отговори.
Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“
64Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“
65Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си#26:65 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание. и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. 66Какво отсъждате?“
Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“
67И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. 68„Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.
Петър се отрича от Исус
(Марк 14:66-72; Лука 22:56-62; Йоан 18:15-18, 25-27)
69През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“
70Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“
71След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“
72И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“
73Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“
74Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. 75Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.
Избрани в момента:
Евангелието според Матей 26: SPB
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© 2000 Bible League International