Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Евангелието според Марк 7

7
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Матей 15:1-20)
1Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. 2Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. 3Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. 4И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.#7:4 Някои гръцки ръкописи добавят: „и леглата“.
5Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“
6Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
«Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
7Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.» Исая 29:13 (Септуагинта)
8Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“
9И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. 10Моисей е казал: «Уважавай баща си и майка си!»#7:10 Цитат от Изх. 20:12; Вт. 5:16. и «Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!»#7:10 Цитат от Изх. 21:17. 11А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: «Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога», 12то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. 13Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“
14Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: 15нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ 16#7:16 Някои гръцки ръкописи включват стих 16: „Който има уши да чува, да слуша!“
17След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. 18Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)
20И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, 21защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, 22изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. 23Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“
Исус помага на една езичница
(Матей 15:21-28)
24Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. 25Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. 26Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.
27Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“
28Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“
29Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“
30Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.
Исус излекува глух човек
31Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. 32Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.
33Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, 34вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) 35И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.
36Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. 37Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте