Деяния 22:1-29

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза): Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени; както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш. И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск. И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него. А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста; защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление, и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха. Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците. До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее. И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин. Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>. Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.