Битие 41
41
1Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}. 2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. 3А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при <първите> крави на речния бряг. 4И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. 6А, ето, след тях израснаха <други> седем класа тънки и прегорели от източния вятър. 7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън. 8На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона. 9Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки <от нас>, според съновидението му, даде значението. 13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. 14Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир. 17Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.
18И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. 19И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. 23И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува. 25Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 29Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши. 33Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34Нека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя. 35Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 37Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? 39Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. 43После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя. 46Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48И <Иосиф> събра всичката храна от тия седем години, които бяха <настанали> в Египетската земя, и тури храната в градовете; във <всеки> град прибра храната от околните му ниви. 49Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. 50А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя
54настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. 56(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57И <от> всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Избрани в момента:
Битие 41: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com