Лука 1:57-80

А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син. И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея. И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име. Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан. И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат. А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха. И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него. Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида, (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци). Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят, За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет, Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама. Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх, В светост и правда пред Него, през всичките си дни. Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им, Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре, За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.