Лука 1
1
1Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 2както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово, 3видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле, 4за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. 5В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред, 9по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади. 10И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън. 11И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. 12И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе. 13Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан. 14<Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. 15Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. 16И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. 17Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. 18А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно. 21И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням. 23И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си. 24А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше: 25Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят. 26А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. 28И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените. 29А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. 30И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. 31И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. 32Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. 33Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 34А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? 35И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син. 36И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна. 37Защото за Бога няма невъзможно нещо. 38И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея. 39През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град, 40и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. 41И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, 42и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа. 46И Мария каза: - Величае душата ми Господа, 47И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. 48Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. 49Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. 50И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. 51Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си. 52Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени. 53Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. 54Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост. 55(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. 56А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си. 57А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син. 58И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея. 59И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име. 60Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан. 61И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат. 63А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха. 64И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога. 65И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. 66И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него. 67Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки: 68Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях. 69И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида, 70(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци). 71Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят, 72За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет, 73Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама. 74Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх, 75В светост и правда пред Него, през всичките си дни. 76Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него. 77За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им, 78Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре, 79За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. 80А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
Избрани в момента:
Лука 1: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com