Лука 20:9-26

И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време. И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен. И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат. Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде! А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"? Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне. И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа. И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не? А Той разбра лукавството им, и рече им: Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И в отговор казаха: Кесарев. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.