Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата. И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар. А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш. И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук. А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът. И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори. А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.
Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>. И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник. Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава. (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. И Пилат реши да изпълни искането им: пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса. И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.
И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник. Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар. И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.