Притчи 16:17-33

Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си. Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането. По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите. Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен. Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му. Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите. Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт, Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават. Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели. Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път; Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло. Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата. Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град. Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 16:17-33