Притчи 25:1-14

И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия. Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите. Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими. Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря. Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда. Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците, Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти. Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти. Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни, Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо. Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове. Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо. Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си. Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.