Притчи 26:17-28

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите. Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега? Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава. Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня. Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема. Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд. Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си; Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му; Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието. Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне. Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.