Псалми 78:1-39

(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми. Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността. Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха, Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши, Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си, За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада, За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди, И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога. Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя. Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят, А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа. Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис. Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада. Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина. Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни. И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки. Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна. Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.}, И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си? Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля; Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави. При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати, Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито. Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита. Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър. Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък; И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им. И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха. А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им, Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля. При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.