Естир (според Септуагинта) 4
4
Мардохей моли Естир за помощ
1[1] Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, сложи си вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича през града и да вика със силен глас: „Невинен народ се изтребва!“ 2[2] Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не бе позволено да влезе в двореца с вретище и пепел. 3[3] И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха викове и голяма скръб. Те се удряха по гърдите и си слагаха вретище и пепел.
4[4] Когато слугините и евнусите на царицата дойдоха да ѝ разкажат, тя силно се развълнува, като чу какво се е случило, и изпрати дрехи, които Мардохей да облече вместо вретището. Той обаче не прие. 5[5] Тогава Естир повика своя евнух Ахратей, който винаги беше на нейно разположение, 6[6] и го изпрати при Мардохей, за да я осведоми точно какво е станало. 7[7] Мардохей му разказал за случилото се и за обещанието, което Аман дал на царя, да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако той погуби юдеите. 8[8] Връчил му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването им, за да я покаже на Естир. Казал му още, че я призовава да отиде при царя и да го моли за помилване на своя народ. „Нека си спомни дните, когато беше обикновена девойка и отрасна под моите грижи.“ Добавил още как Аман, вторият човек след царя, ги наклеветил, за да ги погуби. „Затова нека отправи молитва към Бога и се застъпи за нас пред царя да ни избави от смърт.“
9[9] Ахратей се върна при Естир и съобщи всичко, което Мардохей бе поръчал да ѝ предаде. 10[10] Тогава Естир рече на Ахратей: „Иди при Мардохей и му кажи, 11[11] че всеки мъж или жена – а това се знае навред в царството, – който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, за него няма спасение; остава жив само онзи, към когото царят простре златния си скиптър. А аз не съм викана при царя ето вече тридесет дена.“
12[12] Ахратей предаде на Мардохей всичко, каквото беше казала Естир. 13[13] Тогава Мардохей рече на Ахратей да отиде при Естир и да ѝ предаде следното: „Естир, не мисли, че ти единствена от всички юдеи в царството ще се спасиш. 14[14] #Бит. 45:7Ако в този час замълчиш, от другаде ще дойде помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ 15[15] А Естир отново изпрати дошлия при нея пратеник при Мардохей и отговори така: 16[16] „Иди и събери юдеите, които са в Суза, и постете заради мене! Три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте, аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е против закона – пък ако ще и да загина.“ 17[17] Мардохей отиде и направи, каквото му нареди Естир.
Молитвата на Мардохей
18[17а] И като си мислеше за всички Господни дела, изрече молитва към Господ:
19[17б] #Изх. 19:5; 2 Лет. 20:6; Ис. 41:14„Господи, Господи, всесилни Царю! Всичко е в Твоята власт и няма кой да Ти се противи, когато поискаш да спасиш Израил. 20[17в] #4 Цар. 19:15; Ис. 40:21-26Ти създаде небето и земята, и всичко, достойно за учудване под небесата. Ти си Господ на всички и никой не може да Ти се противи, Господи. 21[17г] Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че когато не се покланях до земята на надменния Аман, вършех това не от самоувереност, надменност или славолюбие, защото заради спасението на Израил съм готов да целувам стъпалата на нозете му. 22[17д] Но постъпвах така, за да не въздам на човек слава, по-голяма от Божията слава. Пред никого няма да се покланям до земята освен пред Тебе, своя Господ. Това аз върша не от надменност. 23[17е] И сега, Господи Боже, Царю, Боже на Авраам, пощади Своя народ, защото ни готвят гибел и искат да изтребят народа, който избра от самото начало. 24[17ж] #Вт. 9:26; 3 Цар. 8:51Не отвръщай очи от Своя народ, който Ти заради Себе Си избави от египетската земя.
25[17з] #Ис. 38:18-19Чуй моята молитва и се смили над избрания от Тебе народ! Обърни тъгата ни във веселие, та докато сме живи, да възпяваме Твоето име, Господи, и не оставяй да замлъкнат устата на онези, които Те прославят, Господи.“
Молитвата на Естир
26[17и] И целият народ на Израил призоваваше Господ с все сила, защото смъртта беше пред очите им. 27[17й] И царица Естир, обзета от смъртен страх, се обърна с молитва към Господ. И като съблече великолепните си дрехи, облече дрехи за скръб и тъга. Вместо със скъпоценни масла тя посипа главата си с пепел и прах. Изнуреното си тяло и всяко място, което преди украсяваше с накит за своя радост, покри с разпуснатата си коса и отправи молитва към Господ, Бог на Израил:
28[17к] #Ест.Септ. 4:11„Господи мой! Ти едничък си наш цар. Помогни ми, понеже съм сама и няма кой да ми помогне освен Тебе, а опасността е така близо! 29[17л] #Вт. 7:6От рождение съм слушала в семейството си от своето племе, че си избрал Израил от всички народи и нашите предци – от всичките им прадеди, за вечни времена за Свой народ и за тях си сторил, каквото си обещал. 30[17м] Сега ние съгрешихме пред Тебе и Ти ни предаде в ръцете на нашите врагове заради това, че славехме техните богове. Справедлив си Ти, Господи! 31[17н] Но те не се задоволиха с горчивото ни робство, а се предадоха в ръцете на своите идоли, за да премахнат заповедите, изречени от Твоята уста, да изтребят избрания от Тебе народ, да запушат устата на онези, които Те възпяват, и да угасят славата на Твоя храм и Твоя жертвеник. 32[17о] Така ще отворят устата на народите за прослава на лъжливи богове, а земният цар ще бъде възвеличаван за вечни времена.
33[17п] Не предавай, Господи, Своя скиптър на несъществуващи богове и нека не изпитат радост от нашата гибел! Обърни намеренията им срещу самите тях, а онзи, който започна злото против нас, накажи за назидание! 34[17р] Спомни си за нас, Господи! Яви ни се в това скръбно време и ми дай смелост, Царю на боговете и Владетелю на всички сили! 35[17с] Дари устата ми с благозвучно слово пред лъва и изпълни сърцето му с омраза към онзи, който ни преследва, за да бъде погубен заедно със своите съмишленици. 36[17т] Избави ни чрез Своята ръка и ми помогни, понеже съм сама и нямам друг освен Тебе, Господи!
37[17у] Ти знаеш всичко! Ти знаеш, че ненавиждах почитта на хора, които не съблюдават Твоите заповеди, и ми е противно леглото на необрязани и на всеки чужденец. 38[17ф] Ти знаеш, че ми е противен знакът на моето достойнство като царица, който стои по принуда на главата ми, когато се появявам – противен ми е като дреха, омърсена с кръв, и не го нося в дни на уединение. 39[17х] Твоята робиня никога не е вкусвала от трапезата на Аман, не е почела с присъствие царско угощение и не е пила идоложертвено вино. 40[17ц] Откакто съдбата ми се промени, едничката радост на Твоята робиня до днес е молитвата ми към Тебе, Господи, Боже на Авраам. 41[17ч] Боже, Ти, който имаш сила над всички, чуй гласа на изгубилите надежда и ни спаси от ръцете на злосторниците, а мене избави от страха ми!“
Избрани в момента:
Естир (според Септуагинта) 4: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013