Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Притчи 17:1-28

Притчи 17:1-28 НП

По-добре залък сух хляб и с него мир, отколкото къща, в която изобилно се пирува с жертвено месо, но в нея бушува раздор. Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му. Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото, а Господ подлага на изпитание сърцата. Злосторникът се вслушва в беззаконието, лъжецът слуша езика на злото. Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи. Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста – на знатен човек. Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее. Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля. Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара – на глупавия. Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик. По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост. Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му. Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа. За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост. Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие. Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си. Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне. Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда. Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите. Нечестивият приема подкуп скрито, за да изкриви пътя на правосъдието. Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята. Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила. Не е добро да наказваш невинния, нито да биеш благородния в разрез със справедливостта. Човекът, който е въздържан в думите си, е умен, и благоразумният е хладнокръвен. Дори глупецът може да се покаже мъдър, докато мълчи, и който затваря устата си, е благоразумен.