Притчи 17:1-28
Притчи 17:1-28 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. Горнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата. Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език. Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им. Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко – лъжливи устни на началника. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен. Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния. Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него. По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за Господа. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум? Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда. Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си. Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба. Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие. Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите. Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила. Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им. Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен. Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.
Притчи 17:1-28 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
По-добре залък сух хляб и с него мир, отколкото къща, в която изобилно се пирува с жертвено месо, но в нея бушува раздор. Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му. Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото, а Господ подлага на изпитание сърцата. Злосторникът се вслушва в беззаконието, лъжецът слуша езика на злото. Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи. Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста – на знатен човек. Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее. Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля. Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара – на глупавия. Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик. По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост. Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му. Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа. За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост. Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие. Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си. Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне. Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда. Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите. Нечестивият приема подкуп скрито, за да изкриви пътя на правосъдието. Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята. Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила. Не е добро да наказваш невинния, нито да биеш благородния в разрез със справедливостта. Човекът, който е въздържан в думите си, е умен, и благоразумният е хладнокръвен. Дори глупецът може да се покаже мъдър, докато мълчи, и който затваря устата си, е благоразумен.
Притчи 17:1-28 Верен (VBG)
По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото. Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.
Притчи 17:1-28 Ревизиран (BG1940)
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята. Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата. Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език. Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им. Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}. Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния. Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него. По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа. Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум? Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда. Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си. Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба. Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие. Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите. Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила. Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>. Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен. Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.