Притчи 26:17-28

Който се намесва в чужд спор, е като онзи, който хваща за ушите минаващото куче. Както шутът стреля с огнени и смъртоносни стрели, така е и човекът, който коварно измамва ближния си и казва: „Аз само се пошегувах.“ Където няма дърва, огънят угасва, и където няма клеветник, раздорът престава. Въглищата са за жар, дървата – за огън, а свадливият човек – за разпалване на раздори. Думите на клеветника са вълшебни като сладкиши и проникват дълбоко в човека. Измамният език и злобното сърце са като глинен съд със сребърна глазура. Ненавистникът лицемери с устата си, а в сърцето си крои коварство. Когато такъв говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му. Който прикрива омразата си с измама, злобата му ще лъсне пред всички, събрани в съда. Който копае яма на ближния си, сам ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре за другия, той върху самия него ще падне. Лъжливият език води до крушение и ласкателната уста причинява падение.