Притчи 27:1-14

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден. Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд човек, а не твоят език. Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете. Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта? Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов. Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни. Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко. Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си. Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата. Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат. Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене. Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани. Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог. Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина.