Подготовка на сърцата ни за Великден: ​​Посвещение за сезона на Великите постиПример

"Ден 13: Поругаването"

Давид затъва в неприятности (стихове 1-3). Той вика в самотна агония, изоставен от приятели и семейство (стих 4) и нападнат от погубителите си (стих 8). Неговата репутация е атакувана. Победителят, чието име се скандираше тържествено по улиците някога, сега е обект на подигравки в кръчмите. (стих 12). Спасителят на Израел вика за спасение и не получава отговор. (стих 3).

Болката, която изпитваме, когато репутацията ни е атакувана, е особено мъчителна. Без значение дали произхождаме от място, в чиято култура се цени името на рода, или сме индивидуалисти, които искат да си изградят име, това име е нашата визитна картичка. Ако някой го унищожи, ни грози опасност от истинска криза на идентичността. По какъв начин се изкушаваме да реагираме, когато репутацията ни е застрашена? Започваме да прикриваме недостатъците си? Или се поддаваме на отчаянието? Или пък подлудяваме себе си (и другите) в безнадеждно преследване на съвършенство? Давид е на друга вълна.

Даже и в нещастието си Давид не мислеше за себе си. Той не се занимава със своята собствена чест. Неговата ревност е за Божия дом. Той е погълнат от нея. (стих 9). Изповядвайки искрено грешките си, той се моли да няма последващи поражения заради безумието му, които биха опозорили Бога на Израел или онези, които се надяват на Него (стихове 5-6). Давид отправя своята молба, поставяйки смело искането си, разчитайки на непоклатимата любов и вярност на своя справедлив и всевиждащ Господ (стих 13). Накратко, той поставя себе си в Божията репутация.

Много години по-късно Онзи, който е наречен Син Давидов, влиза в храма в Ерусалим на Пасхата и изхвърля търговците и тези, които разменяха пари. Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде" (Йоан 2:17). Този сблъсък предизвика събитията, които щяха да достигнат своята кулминация в най-голямото потъпкване на достойнството, което можем да си представим. Създателят на Вселената, унизен като престъпник на кръст, се моли за враговете си, предлагайки им всичките преимущества на доброто Си име. В Исус ние наследяваме вечна репутация, която никога не може да бъде опетнена.

Молитва

Господи Исусе Христе, Сине Давидов, Божий Сине, признаваме, че сме се стремили твърде много да изградим собственото си име и сме мислили твърде малко за името, което Ти си ни дал. Ти, Чието Име е над всички имена, се отказа от всичко. Ти се смири, приемайки образа на слуга и беше жестоко поруган от онези, на които предложи Своето звание. Чрез тази решителна размяна, Ти си написал името Си на челата ни, а нашите имена незаличимо си записал в Твоята Книга на Живота. Дай ни мъдростта и вярата, които са ни нужни, за да приемем смирено Твоето възвеличаване. Научи ни чрез Духа и Словото как да израснем заедно в това Име и така да отразяваме чертите, които то носи. За Твоето царство, чрез Твоята мощ и за Твоята Слава, Амин.

Авторски права (с) 2012 Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church).