Подготовка на сърцата ни за Великден: Посвещение за сезона на Великите постиПример

"Ден 7: Молитвата"
В тези десет стиха са събрани две истории. Първата е историята на Анна - безплодна жена, която иска да има дете и живот, пълен със смисъл; жена, която по Божията милост бе спасена от самата себе си. Втората история е за Божия народ, който всяка година пътува, за да “се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило.” Тези два разказа се преплитат в 1 Царе 1 и точно по средата и на двата намираме онова, което е познато като “молитвата на Анна.”
Навярно няма по-силен преобраз за съсипан свят (особено в древните култури) от този на една “безплодна” жена. Натискът да родиш наследник и да осигуриш наследство в Израел е бил толкова голям, че като “безплодие” е можело да се опише не само физическото състояние на страдащия, но също и духовното, и социалното. След години, прекарани в това състояние, Анна осъзна, че нейната мъка е станала грях и нейното ридаене се е превърнало в “скръб” (1 Царе 1:11). Затова в Сило тя пожертва това и така се обрече на Господа. Когато се покайваше, тя се обрече, че ако някога придобие дете, ще го посвети на Господа, вместо да го използва като доказателство за достойнството си пред тези, които я осъждаха. Скоро след това тя зачeна и по-късно се върна там със своя син, когото даде като чирак на свещеника Илий. Това момче беше Самуил - първият от големите старозаветни пророци.
Ако имаше родител, който да вижда детето си скъпоценно, то това бе Анна. И въпреки това тя явно е знаела, че ролята ѝ в живота му е временна. Когато виждаме Анна да “се възрадва в Господа” в сърцето си и да “намери сила” в Него (стих 1), тя е възстановена от единственото нещо, което е трайно и истинно в света.(стих 2). Tогава Анна разбра, че зад всяко положение, физическо или духовно, действа Божията творческа сила, а не нейната. (стихове 6-8). Тя се зарадва, като разбра, че е освободена.
Молитва
Небесни Татко, макар и не всички да желаем същото като Анна, и ние страдаме от това, че се опитваме да направим временните и преходни неща в живота си трайни. Помогни ни да разпознаем и да се покаем за греха си и да черпим силата си от Канарата - твоя Син Исус Христос. В Христовото име, Амин.
Авторски права (с) на Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church).
В тези десет стиха са събрани две истории. Първата е историята на Анна - безплодна жена, която иска да има дете и живот, пълен със смисъл; жена, която по Божията милост бе спасена от самата себе си. Втората история е за Божия народ, който всяка година пътува, за да “се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило.” Тези два разказа се преплитат в 1 Царе 1 и точно по средата и на двата намираме онова, което е познато като “молитвата на Анна.”
Навярно няма по-силен преобраз за съсипан свят (особено в древните култури) от този на една “безплодна” жена. Натискът да родиш наследник и да осигуриш наследство в Израел е бил толкова голям, че като “безплодие” е можело да се опише не само физическото състояние на страдащия, но също и духовното, и социалното. След години, прекарани в това състояние, Анна осъзна, че нейната мъка е станала грях и нейното ридаене се е превърнало в “скръб” (1 Царе 1:11). Затова в Сило тя пожертва това и така се обрече на Господа. Когато се покайваше, тя се обрече, че ако някога придобие дете, ще го посвети на Господа, вместо да го използва като доказателство за достойнството си пред тези, които я осъждаха. Скоро след това тя зачeна и по-късно се върна там със своя син, когото даде като чирак на свещеника Илий. Това момче беше Самуил - първият от големите старозаветни пророци.
Ако имаше родител, който да вижда детето си скъпоценно, то това бе Анна. И въпреки това тя явно е знаела, че ролята ѝ в живота му е временна. Когато виждаме Анна да “се възрадва в Господа” в сърцето си и да “намери сила” в Него (стих 1), тя е възстановена от единственото нещо, което е трайно и истинно в света.(стих 2). Tогава Анна разбра, че зад всяко положение, физическо или духовно, действа Божията творческа сила, а не нейната. (стихове 6-8). Тя се зарадва, като разбра, че е освободена.
Молитва
Небесни Татко, макар и не всички да желаем същото като Анна, и ние страдаме от това, че се опитваме да направим временните и преходни неща в живота си трайни. Помогни ни да разпознаем и да се покаем за греха си и да черпим силата си от Канарата - твоя Син Исус Христос. В Христовото име, Амин.
Авторски права (с) на Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church).
Писанието
Относно този план

Какво представляват Великите пости? Това е време, в което сме в очакване на победата на Христовата светлина и живот над тъмнината на греха и смъртта. По време на нашето пътуване от Пепелната сряда до Великден си припомняме реалността на своята греховност и Божията изкупителна благодат.
More
Този план за посвещение е създаден от екипа на Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church) и е публикуван за пръв път на www.redeemer.com през 2012 г. Използван с разрешение.
Подобни планове

Борба и Победа: Какво Бог казва, че имам

Родителска молитва

Десет Думи

Един месец с книгата на мъдростта Притчи

Чрез Неговите рани

BibleProject | Учението на апостол Павел

Има ли утеха за мен, когато стане трудно?

Борба и Победа: Какъв Бог казва, че съм

Данаил, верен млад професионалист
