Пътят на ЯирПример

Да преживееш мъртвешката тишина преди отговора

Най-големият изпит за Яир е, разбира се, в края на пътя. Там е неговият дом, семейството му, приятелите му, съкрушената му съпруга. В най-тежкия момент за този баща, когато хората наоколо се вайкат, оплакват, ридаят от скръб, а и даже се подиграват на Иисус и думите Му, Месията прави нещо особено: „Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето“. (Ев. от Марк, гл. 5, ст. 38-40) Какво ли усеща Яир, когато вижда мъртвото тяло на своята дъщеричка? Дали изпитва обвинение към себе си или Иисус, дали мисли, че това е краят или там, в тишината у него се надига нещо велико, отвъд всяка логика и човешко разбиране – твърдата увереност, че Господ е добър и верен, и винаги навреме.

Ако в момента се намираш в „мъртвешка тишина“ и не просто не чуваш нищо, но дори смяташ, че Бог те е забравил и това е краят на пътя, може би за едно си прав. Това може да е краят на пътя – там, където Иисус прогонва целия шум, прогонва неверието навън, обгражда те с присъствието Си, което много пъти можеш да усетиш в любовта на двама-трима верни Божии хора около себе си. Тогава се случва чудото. Дори да гледаш мъртвата ситуация в лицето, не се отказвай. Изчакай докрая!