[Изцеление] Връзката Между Умът и ТялотоПример

От Безнадеждност към Надежда

Когато Бог ни е създал, Той ни е направил в цялостност. Библията ни описва като душа, тяло и дух. Не можем да разсечем едно човешко създание и отделим трите. Всичко е взаимно свързано. Точно от там идва и думата цялостно (холистично); характеризира се с разбирането на частите на нещо като взаимосвързано и обяснимо само чрез позоваване на цялото. Не можем да отделим ефектите от нашият живот и нашето мислене от нашето физическо здраве. Библията ни казва в Притчи 4:20-22 (TLB): „Слушай, сине мой, какво ти казвам. Слушай внимателно. Пази тези мисли винаги в ума си; нека те да пробият дълбоко в сърцето ти, защото те ще ти дадат истински живот и сияйно здраве.“ Ето я връзката между ума и тялото.

Това което мислим повлиява на нашето тяло. Вярата е увереност за неща, за които се надяваме. Надеждата е като убежище, което ни закриля от врага. Тя е котвата за душата ни. Когато нашите мисли се променят, нашите тела се променят. Нашите позитивни и негативни вярвания влияят върху всяка една сфера от живота ни. Норман Къзинс, автор, професор и журналист, в продължение на 10 години прави проучвания върху биохимията на човешките емоции, които той вярвал били успехът на хората в борбата с болести. Той силно вярвал, че ако срещнете пациент с терминална диагноза и им дадете негативната информация, безнадеждност ще изпълни ума им, и тяхната имунна система няма да се бори. Ако обаче покажете на пациента, някой, който е оцелял от същата диагноза и те видят, че има надежда, имунната им система ще се активира. Те преминават от безнадеждност към надежда. Отново виждаме връзката ум- тяло.

Много медицински експерти се съгласяват, че нашите мисли имат невероятен ефект върху нашето здраве. Едно весело- засмяно, оптимистично, развълнувано сърце е като лекарство, но безнадеждността изсушава костите. Д-р Хърбърт Бенсън казва, „негативното мислене води до стрес, който афектира естествения капацитет на тялото да се лекува“. Навсякъде в Библията виждаме Исус да говори за надежда и вяра. Не можем да имаме вяра без надежда. Нашите вярвания са като филтри на камера, променящи как ние виждаме света. Нашата биология- нашето физическо тяло се адаптира към тези вярвания. В Марк 5 виждаме жена с кръвотечение, която мислеше, че ако може да докосне Исус, ще бъде изцелена. Тази жена е видяла в ума си, че тя щеше да бъде изцелена. Тя го е казала на себе си преди това да се случи. И тя беше изцелена. Вярата е увереността за нещата, за които се надяваме. Когато разберем силата на това, което вярваме, ние ще променим вярванията си към позитивни.

Нашето тяло не може да различи реален случай от това, което сме изживели във въображението си. Ние можем да бъдем някъде и физическо да го видим, или просто да затворим очи и да го видим във нашето въображение. И двете биха имали същия ефект върху нас. Някога чували ли сте за това? Ние го правим с притеснението постоянно. Но го правим обратно. Притесненията са просто лоши неща, които се разиграват в нашето въображение. Страха ни се покачва, нивото на стрес се покачва, кръвното налягане се повишава. Това е връзката между ума и тялото. Ние можем да преминем от притеснения и страх от смъртта към доверие и надежда за живот. Това дава шанс на телата ни да се излекуват. Стресът напуска и Божият мир идва.