В НачалотоПример

Вторник

Четем: Битие 8:15-22; Псалми 115:16-18

За размисъл: Псалми 115:16-18

Насоки към текста

След месеци чакане най-накрая дошло времето Ной и семейството му да напуснат ковчега. Когато слезли на сушата, Бог им дал същата заповед, която дал на Адам и Ева, да се умножават, да бъдат плодовити и да населят земята.

Нечестието на хората преди потопа било толкова голямо, че Бог трябвало напълно да унищожи всичко живо по земята и да започне всичко отначало. Ной имал страх от Бога и той станал родоначалник на новата общност, която Бог създал, за да Му служи и да Му се покланя. Ной принесъл жертва на Бога и това се харесало на Господ и Той обещал никога повече да не унищожава цялата земя с потоп, въпреки греховността на човечеството.

Създадени сме да възхваляваме и почитаме Бога. Вместо това всички сме се обърнали към нечестието, желаейки собствената си слава вместо Божията. И все пак, дори в нашия бунт, Бог ни спасява. Той ни е обсипал с милост и не ни е въздал според това, което заслужаваме. Покрил ни е с благодат, давайки ни много повече, отколкото някога бихме могли да поискаме или дори да си представим.

За разлика от тези, които загинали в потопа, Ной се избавил и можел да слави Бога. Също така и на нас ни е дадена голямата привилегия и радост да имаме достъп до Бога и способност да Го възхваляваме. Подобно на Ной и ние можем да се покланяме на Господ точно там, където се намираме, независимо от нашите обстоятелства. Само Той е достоен за похвала! Слава на Бога!

Молитва

Отче, Ти си достоен за хвала! Хваля Те за това, че не ми въздаваш според онова, което заслужавам, но ми даваш достъп до престола на благодатта. Прекланям се пред Твоята благодат, която надминава всичките ми представи. Нека животът ми бъде израз на хвалата ми към Теб. Амин.