ето ме, господиПример

Винаги има надежда

Едно от удоволствията на живота, достъпно както за бедните, така и за богатите е да преживеят постоянната промяна на сезоните. Какъв красив божествен ритъм Си създал, Господи. Всеки сезон си има своя неповторима красота – блестящото бяло одеало от току-що паднал сняг; първите пролетни минзухари, нарциси и лалета; дългите златни дни на лятото; огнените цветове на есенните гори.

Всеки, който е прекарал поне една зима в северната половина на страната, трябва да е бил впечатлен от Твоето чудо на възраждане. Как е възможно, всяко живо същество да оцелее на място с отрицателни температури? Всичко изглежда мъртво. Но всяка година, точно като по часовник, Ти изпращаш повече слънце и топлина и Твоят замръзнал свят се връща отново към живот. „Хвърля леда Си като късове; пред мраза Му кой може да устои? Пак изпраща словото Си и ги разтопява; прави вятъра Си да духа и реките да текат“.(Псалом 147:17,18)

Обичаме пролетта по много причини, Господи. Радваме се да излезем от иглутата и да се насладим отново на природата навън. Обичаме Великденската история за нашия възкръснал Спасител. Виждаме в действие цялата Ти удивителна сила, да носи живот на нещо, което е изглеждало мъртво. Винаги има надежда – пролетта винаги следва зимата – Ти винаги имаш последната дума и тази дума е живот.

Благодаря Ти, Господи.