помогни ми, исусе!Пример

Помогни ми, Исусе, да се радвам на църквата

Зарадвах се, когато ми казаха: Да отидем в домът Господен. (Псалом 122: 1)

В някои дни, Господи, се чувствам като натрапник. Отдавна ходя на църква. Израснал съм в църквата. Участвал съм във всички програми. Знам повечето верни отговори и мога да ги кажа, без да се замислям. В повечето недели наистина не чувам нищо ново. Само поддържам фасада ли? Ходя по-скоро по навик, отколкото от убеждение. Знам, че това е добър навик и не искам да преставам. Това прави родителите ми щастливи. Но понякога сърцето ми просто не е там. А аз искам сърцето ми да е там. Имало е периоди, когато не ходя, и колкото по-дълго отсъствам, толкова по-лесно става да отсъствам. Не е защото искам да си поспя или имам друго да правя. А защото съм загубил интерес. Това просто не е приоритет за мен. Губя връзката между това да ходя на църква и това да съм християнин.

-----

Знаеш, че срещнах някого, Господи. Нещата вървят добре и може да се оженим. Сега мисля, че трябва да ходим на църква заедно. Не е ли странно? Когато бях сам, това не беше винаги толкова важно. Но сега, когато има някой друг в живота ми, мисля, че трябва да ходим. Искам да се оженим в църквата. Искам да отгледаме децата си в църквата. Искам това да бъде съществена част от живота ни, както беше в моето детство. Да има някой, с когото да бъдеш в църква, изглежда има значение. Може би това е самия смисъл на църквата. Това е събрание на хора, които вярват в Теб и се подкрепят. Когато ходех сам, се чувствах изолиран и нямаше такова значение. Но когато усещам връзката с Теб и тези около мен, означава повече. Предполагам, че фокусът ми е бил неправилен. Бил е върху мен. Нека се съсредоточа върху Теб, Господи Исусе, и да ценя повече хората около мен.