Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Римляни 8:18–39

За размисъл: Римляни 8:18

Насоки към текста

Тази седмица, докато разглеждаме процеса на оплакване, ще насочим вниманието си към това какво означава да вярваме на Бог и да изразяваме доверие дори когато се оплакваме. Ключов елемент в псалмите на оплакването е моментът, в който авторът спира да говори за оплакването и изразява доверие в Бог. В Плачът на Йеремия пророкът изразява вяра в Бог и доверие в Неговата доброта, сила и святост, дори в разгара на пълно унищожение.

Самият плач е израз на доверие. Когато плачем и скърбим за загуби, смърт, болка и мъка, ние признаваме, че всъщност нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Вярваме, че Бог е добър, но обстоятелства говорят друго. Оплакването ни позволява да изразим своята болка и скръб открито пред Бог. Когато молим Бог да направи нещо за нас и да се намеси в нашата ситуация, ние изразяваме вярата си. Ако не вярвахме, че Бог може да действа от наше име, нямаше да има причина да отправяме молби. Оплакването е практиката да споделяме болката си с Бог и да изразяваме вяра както в Неговата способност, така и в Неговата готовност да ни помогне.

Изразяването на нашата болка открито пред Бог е решаваща част от оплакването, това е и нашата декларация на доверие. Може да е трудно да се довериш на Бог в дълбините на болката. През тези времена можем да четем Писанието, което декларира кой е Бог, Неговата любов към нас, Неговата готовност да действа и нашата сигурност в Него.

Римляни 8:18–39 е отлично начало. Този пасаж признава страданието, изразява красотата на надеждата и провъзгласява неизменната любов на Бога. Тази седмица ще четем този пасаж няколко пъти, като всеки ден ще се фокусираме върху различна истина.

Днес започваме с признаването на нашето страдание в светлината на вечността. Павел не омаловажава страданието, което той и ранната църква преживявали. Той напомнил на църквата в Рим как страданието ни приближава до Христос. Но каквото и да преживяваме, нашето страдание е нищо в сравнение със славата, която ще изпитаме, когато се съединим с Него в небето. Ние сме прославени чрез Него и сме обединени с Него в нашето страдание.