Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Псалми 116

За размисъл: Псалми 116:12–13

Насоки към текста

Псалми 116 е красиво изявление на хвала към Господ. Псалмистът хвали Бог, че го е избавил от смърт, болка, беда и скръб. Това е един от псалмите, използвани за възхвала във връзка с Пасхата и други еврейски празници. Тези псалми се рецитират или пеят всяка година, за да си спомнят хората начина, по който Бог ги избави от египтяните.

Този псалм напомня за Божията вярност. Писателят разказва за многото начини, по които Бог го е избавил от беда. Псалмистът продължава да споделя как Бог го е избавил от смъртта и как поради Божието избавление той е отдаден да служи на Господ. Той копнее да отплати на Господа за неговата доброта (ст. 12), нещо, което никой човек никога не може да направи. Но желанието му да направи това ни показва колко много Бог е възстановил и изкупил живота му.

Този псалм на похвала има за цел да ни насърчи, независимо с какво се сблъскваме. Напомня ни за Божията доброта, милост, състрадание и сила. Без значение какво чувстваме, ние можем да обявим Божието избавление, дори ако все още не го виждаме да идва. Нашата вяра може да бъде разклатена, но като възнасяме хвалите Му, ние я укрепваме.

Нашият Бог се занимава с освобождението. Когато Неговите хора викат към Него, Той отговаря. Той е Богът, който ни спасява, когато сме изправени пред беда и скръб. Той ни защитава и спасява живота ни от смърт.

Отделете малко време, за да прецените къде е вашата вяра днес. Лесно ли ви е да повярвате в качествата на Бог, които псалмистът подчертава? Или откривате, че се питате „Защо Бог не е направил тези неща за мен?“ Независимо от вашия отговор, Бог остава непроменен. Тези качества на Неговия характер никога не се променят. Те винаги са едни и същи. Той завинаги е Бог, който чува нашите молби, който ни обсипва с доброта.

В сезоните на скръб и болка, нашето най-добро оръжие срещу отчаянието и безнадеждността е да провъзгласим Божията хвала. Той единствен може да промени здравето ни, финансите ни, взаимоотношенията ни, нациите, работата и сърцата ни. Придържайте се към тази истина винаги, особено когато е най-трудно да повярвате. Един ден, вероятно не преди да Го срещнем в слава, всички ще кажем „Как мога да се отплатя на Господа за всичките Му дела на доброта към мен?“ Всички ще празнуваме нашето освобождение, което идва само и винаги чрез Него.