Той вижда, Той знае, Той се грижиПример

Четем: Лука 6:12–49

За размисъл: Лука 6:12

Исус извършил много чудеса. Той изцелявал болните, предизвиквал еврейските водачи, призовавал ученици и дори преживял изкушения и отхвърляне. Много пъти Исус също се оттеглял, за да остане сам и да се моли.

Евангелието на Лука ни показва човечеството на Христос. Исус е Божият Син и Той е напълно човек. Исус е преживял същите емоции, които ние изпитваме, и е издържал на същите (или много по-големи) изкушения. Той е преживял глад, тъга, радост, вълнение, разочарование и предателство. И все пак във всички тези неща Той беше без грях.

В днешното четене Исус избрал ученици и след това предал теологично богато послание на Своите последователи. Но това, което е най-важно да се отбележи, е какво се случило точно преди тези събития: Исус отишал сам да се помоли.

Често чуваме, че ако Исус се нуждаел от време насаме с Бог, тогава и ние се нуждаем от него още повече. Въпреки че това е вярно и ние наистина трябва да прекарваме време с нашия небесен Баща, може да има нещо повече в това, че Исус често се е оттеглял от другите, за да се моли. Исус искал да прекарва време със Своя Отец. Исус знаел, че Отец е Негов източник, опора, утеха и радост. Исус не само се оттеглил, за да прекара време насаме с Бог, когато Той бил в нужда; Той направил това, за да задълбочи връзката Си със Своя Отец.

Това, върху което можем да се съсредоточим от пасажи като този, не е просто, че Исус имаше нужда да бъде в присъствието на Бог, но че Той също желаеше да бъде в присъствието на Бог. Колкото повече превръщаме молитвата в приоритет в живота си, толкова повече ще желаем да бъдем в Божието присъствие. Колкото повече време прекарваме с Него, толкова повече разпознаваме радостта и мира, които идват само от Неговото присъствие. Исус редовно търсеше време насаме с Отец. Нека също живеем по начин, който пази и защитава ценното ни, безценно време с Бог.