какво може да предложи вярата на предприемачите по време на криза?Пример

Във времена на криза Павел е насърчен от лична молитва, но също и от молитвите на приятелите си в Коринт (2 Кор. 1:1). Това е свидетелството на много християни. Молитвата ни свързва с Исус и Бог Отец. За Павел молитвата е като да сподели живота си с добър приятел. С някой, т.е. Исус, Който може да ни съчувства напълно (Евр. 4:15-16) и въпреки това е по-силен от всички сили в този живот. Някой, който познава страха от собствения си опит. Някой, който знае какво е да си бездомен и без храна. Някой, който знае какво е да бъдеш отхвърлен. Но и някой, който е вкусил изобилието. Исус беше напълно човек, точно като нас. Ето защо Исус може да ни подкрепи и помогне в разгара на нашата тъга, криза или живот в изобилие (Евр. 2:18). Можем да подходим към Исус като към добър приятел. Като някой, който иска да бъде близо и иска да Го призоваваме, ако имаме нужда. Той е обещал, че ще ни покаже своето състрадание и милост и че иска да бъде там в нашите трудности, без да изисква нищо в замяна (Евр. 4:16).

Чрез Исус Бог сега също ни дава достъп до неговата мъдрост, прозрение, сила и мощ. Като християнин съм много благодарен за всичко това и искам да го използвам. Ето защо всяка сутрин отделям време, за да се моля и да споделя живота си с Бог. Често в тези моменти на спокойствие получавам мисли от Бог, които ме насърчават и помагат.

Спомням си например, че бях притеснен за финансовото състояние на движението за предприемачи, на което бях лидер. Бях зает с това, въпреки че знаех, че мога да се доверя на Бог за това. Много хора ми казаха така и аз знаех, че ако върша Божията воля, Той също ще осигури необходимите средства. Но да знаеш това в главата си и да го почувстваш или да го изживееш във вътрешното си същество са две напълно различни неща. Един от приятелите ми веднъж ми каза: „Най-голямото разстояние, което човек трябва да преодолее, е разстоянието между сърцето и главата му.“ Преодоляването на тази празнина беше моята борба. През нощта около 2 часа сутринта се събудих. Вече не можех да спя. Трябваше да стана. Трябваше да се моля и да помоля Бог за доверие. Исках да изпитам мир, за да мога да Му се доверя. Тази нощ Бог ми проговори и каза: „Няма да се научиш да Ми вярваш, ако ти дам сигурност и усещане, че всичко е наред. Доверието се разкрива в несигурността, в това да вършите работата, към която ви призовах, и да продължите да го правите, без да знаете къде ще свърши. Утре просто отидете и направете това, което трябва, започнете работа и Ми се доверете. Точно от това имах нужда. Финансовата криза все още не беше преодоляна, но получих спокойствие и енергия, за да върша добрите неща, вместо да се разсейвам от тревоги за финансовото състояние.

Въпрос за деня

Кого срещате, когато се молите?