Финансов плодПример

Дума № 5: Благост

Петият аспект на финансовата плодотворност, който е доказателство за работата на Светия Дух в нашия живот, е „благост“.

Благостта е искреното и доброволно използване на своето време, талант и ресурси за подобряване на живота на другите и на света около вас чрез истински актове на любов, състрадание, щедрост и служене.

Светият Дух произвежда доброта в нас, защото е атрибут на самия Бог.

„Или проявяваш презрение към богатството на неговата доброта, търпение и търпение, без да осъзнаваш, че Божията доброта има за цел да те доведе до покаяние?“ (Римляни 2:4)

Благостта е избор. Избор да изберете да давате вместо да пазите. Обстоятелствата може да ни изпитат. Хората може да ни опитат. Новините може да ни притесняват. И все пак, въпреки тези препятствия, всеки от нас притежава красивата способност активно да избира да бъде мил.

Има много причини, поради които връзките се провалят, но ако погледнете какво движи влошаването на много отношения, това често е срив на добротата.

Една от най-красивите илюстрации на избора да бъдеш благ човеке добротата в отношението на цар Давид към Мемфивостей. Дейвид попита,

„Остана ли още някой от дома на Саул, за да му покажа милост заради Йонатан?“ (2 Царе 9:1)

Желанието на Давид беше да покаже „добротата на Бог“ към семейството на цар Саул поради завета си със сина на Саул, Йонатан. Избраният млад мъж беше Мемфивостей, синът на Йонатан, който „беше куц и в двата крака“. Давид увери Мемфивостей,

„Не бой се, защото ще ти покажа милост заради баща ти Йонатан и ще ти върна цялата земя на баща ти Саул, и ти винаги ще ядеш на масата ми." (2 Царе 9:7)

Благостта има цена. Това означава да дадем на другия това, което искаме да запазим за себе си – но това е любов в действие, жертвена любов, която изпълнява втората от великите заповеди на Исус – да обичаш ближния като себе си. Страхотен въпрос за задаване е: „Ако бях на негово място, какво бих искал той или тя да направи за мен?“

Библейската благост прилича на Исус, който даде всичко, за да можем да бъдем свободни да станем всичко, което можем да бъдем. Докато Той живее живота Си чрез нас, добротата става преднамерена, навик, начин на живот, непрекъсната практика.