1Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; 2но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. 3Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина; 4но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); 6нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), 7но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. 8Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. 13И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите; 15които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, 16като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна. 17А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи. 19Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? 20Защото вие сте наша слава и радост.

1-во и 2-ро СолунциПример

Писанието

Относно този план

Подобни планове

Преодоляване на несигурността и безпокойството

Един месец с книгата на мъдростта Притчи