3 Книга на Царете 2
2
Завещание и смърт на Давид
1 #
Бит. 47:29; Вт. 31:14 Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:
2 #
И.Н. 23:14; Вт. 17:19,20 Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.
3 #
Вт. 29:9; И.Н. 1:7; 1 Лет. 22:12,14 Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;
4 #
2 Ц. 7:12,13,25; 3 Ц. 8:25; 4 Ц. 20:3; Пс. 132:12 за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.
5 #
2 Ц. 3:27,39, 18:5,12,14, 19:5-7, 20:10 Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.
6 #
3 Ц. 2:9; Пр. 20:26 Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.
7 #
2 Ц. 9:7,10, 17:27, 19:28,31,38 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.
8 #
2 Ц. 16:5, 19:18,23 Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: Няма да те убия с меч.
9 #
Бит. 42:38, 44:31; Изх. 20:7; Йов 9:28 Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.
10 #
2 Ц. 5:7; 3 Ц. 1:21; Д.А. 2:29, 13:36 Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.
11 #
2 Ц. 5:4; 1 Лет. 29:26,27 А времето, през което Давид царува̀ над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим.
Начало на царуването на Соломон
12 #
1 Лет. 29:23; 2 Лет. 1:1 Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.
13 #
1 Ц. 16:4,5 Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.
14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.
15 #
3 Ц. 1:5; 1 Лет. 22:9,10, 28:5-7; Пр. 21:30; Дан. 2:21 Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.
16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.
17 #
3 Ц. 1:3,4 Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.
18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.
19 #
Изх. 20:12; Пс. 45:9 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.
20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.
21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.
22 #
3 Ц. 1:7
Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.
23 #
Рут 1:17
Тогава цар Соломон се закле в Господа: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.
24 #
2 Ц. 7:11,13; 1 Лет. 22:10 Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.
25И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.
26 #
И.Н. 21:18; 1 Ц. 22:20,23, 23:6; 2 Ц. 15:24,29 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.
27 #
1 Ц. 2:31-35
Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.
28 #
3 Ц. 1:7,50 А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.
29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.
30И така, Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.
31 #
Изх. 21:14; Чис. 35:33; Вт. 19:13, 21:8,9 А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.
32 #
Съд. 9:24,57; 2 Ц. 3:22, 20:10; 2 Лет. 21:13; Пс. 7:16 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.
33 #
2 Ц. 3:29; Пр. 25:5 Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.
34Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.
35 #
Чис. 25:11-13; 1 Ц. 2:35; 3 Ц. 2:27; 1 Лет. 6:53, 24:3 Вместо него царят постави свещеник Садок.
36 #
2 Ц. 16:5; 3 Ц. 2:8 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;
37 #
Лев. 20:9; И.Н. 2:19; 2 Ц. 1:16, 15:23 защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.
38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.
39 #
1 Ц. 27:2
След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.
40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.
41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.
42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?
43Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?
44 #
2 Ц. 16:5; Пс. 7:16; Йез. 17:19 Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;
45 #
Пр. 25:5
а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред Господа до века.
46 #
3 Ц. 2:12; 2 Лет. 1:1 Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
Currently Selected:
3 Книга на Царете 2: РИ ББД
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет \ip Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание © Българско библейско дружество
