Деяния 20
20
1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония. 2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция 3и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. 4И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия. 5Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада. 6А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. 7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ. 8И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани. 9А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна. 12А момчето доведоха живо и много се утешиха. 13А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша. 14И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин. 15И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит. 16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата. 17А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата. 18И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, 19като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите, 20как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, 21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби. 24Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат. 25И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми. 26Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички; 27защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля. 28Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. 29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си. 31Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем. 32А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени. 33Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото. 34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен. 35С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането. 36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. 37И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, 38наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Currently Selected:
Деяния 20: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
