Лука 1

1Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, 3видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, 4за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. 5В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. 6Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, 9според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. 10А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. 11И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. 12А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. 13Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. 14Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. 15Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба. 16И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. 17Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ. 18А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. 21А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. 22А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. 24А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят. 26А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария. 28И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените). 29А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав. 30И ангелът ѝ каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат. 31И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. 32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 34А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж? 35И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син. 36Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец. 37Защото за Бога няма нищо невъзможно.1 38А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея. 39През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, 40и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. 41А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ

ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, 42и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! 43И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? 44Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. 45И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното є от Господа. 46И Мария каза: Величае душата ми Господа 47и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. 49Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. 50И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. 51Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. 52Свали владетели от престолите им и издигна смирени. 53Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. 54Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, 55както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века. 56И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си. 57А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син. 58И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея. 59И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан. 61А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име. 62Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63А той поиска дъсчица и написа: Йоан e името му. И те всички се зачудиха. 64И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога. 65И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея. 66И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него. 67Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки: 68Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. 69И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид, 70както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете, 71спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; 72да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет, 73клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: 74да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, 75в святост и правда пред Него през всичките си дни. 76Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него, 77за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, 78поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините, 79за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира. 80А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

Currently Selected:

Лука 1: VBG

Highlight

Copy