Марко 11

1И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза: 2Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте. 3И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук. 4И така, те отидоха и намериха едно магаренце, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха. 5А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето? 6А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха. 7И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна. 8И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята. 9И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име! 10Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините! 11И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. 12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини. 14И Той є каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това. 15И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите. 16И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма. 17И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"? 18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му. 19А когато се мръкна, Той излезе вън от града. 20И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен. 21И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала. 22А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! – и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне. 25И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения. 26(Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.) 27И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха: 28С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това? 29Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми. 31А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте? 32Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк. 33И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

Currently Selected:

Марко 11: VBG

Highlight

Copy