Неемия 13
13
1В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века, 2защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение. 3И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество. 4А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия, 5беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците. 6Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя 7и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом. 8И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята. 9После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана. 10И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си. 11Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом? И ги събрах и ги поставих на мястото им. 12И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло. 13И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си. 14Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него. 15В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна. 16Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим. 17Тогава се скарах с благородните от Юда и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? 18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата! 19И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. 20Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти. 21И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота. 22И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мен според голямата Си милост! 23В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки. 24И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ. 25И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си! 26Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши. 27И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки? 28И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат, и аз го изпъдих от себе си. 29Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите! 30Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му. 31Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове.
Помни ме, Боже мой, за добро!
Currently Selected:
Неемия 13: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013