Лука 2

1А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. 2Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. 3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), 5за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. 6И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. 7И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. 8И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. 9И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. 13И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: 14Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. 15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. 16И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите. 17И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце. 18И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха. 19А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си. 20И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано. 21И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата. 22Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 23(както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"), 24и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета". 25И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. 26Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. 27И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, 28той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - 29Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; 30Защото видяха очите ми спасението, 31Което си приготвил пред всички люде; 32Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил. 33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; 35да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, 37и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва. 38И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим. 39И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. 41И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. 42И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, 43и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. 46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. 47И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му. 48И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. 49А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? 50А те не разбраха думата, която им рече. 51И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 52А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

Currently Selected:

Лука 2: BG1940

Highlight

Copy