Марко 11

1И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: 2Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. 3И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. 5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 6А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. 8И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите. 9И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! 10Благословено градущето царство на баща ни Давида което иде в Господното име; осанна във висините. 11И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. 12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 14И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. 15И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. 17И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп". 18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му. 19А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града. 20И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

21И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала. 22А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 24Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. 25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 26Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията. 27И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това? 29Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми. 31И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте? 32Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк. 33И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Currently Selected:

Марко 11: BG1940

Highlight

Copy