Марко 5

1И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. 2И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух. 3Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига; 4защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни. 6А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 8(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти). 9И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 10И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната. 11А там по бърдото пасеше голямо стадо свине. 12И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото. 14А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало. 15И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. 16И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. 17И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 18И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе. 20И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха. 21Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. 22И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, 23и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха. 25И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, 26и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, 27като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? 32Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. 33А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. 34А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. 35Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? 36А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан. 38И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много. 39И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. 41И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани. 42И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много. 43И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Currently Selected:

Марко 5: BG1940

Highlight

Copy