Марк 14

Заговор за убийството на Иисус Христос

Мт. 26:1-5; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53

1 # Мт. 26:1-16; Лк. 7:36-50; Йн. 12:1-11 # Изх. 12:1-27 До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, 2но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“

Помазване на Иисус Христос във Витания

Мт. 26:6-13; Йн. 12:1-8

3А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. 4А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7#Вт. 15:11Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. 8#Йн. 19:40Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

Предателството на Юда

Мт. 26:14-16; Лк. 22:3-6

10 # Лк. 22:1-6 Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари#14:11 Букв. сребърници*.. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.

Тайната вечеря

Мт. 26:17-25; Лк. 22:7-14; Йн. 13:1-30

12 # Мт. 26:17-19; Лк. 22:7-13 # Изх. 12:1-20 В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 13Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ 15Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

17 # Мт. 26:20-30; Йн. 13:21-30 А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18#Пс. 41:10Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ 19А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?#14:19 В някои ръкописи липсва второто: „Да не съм аз?““ 20Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“

Установяване на евхаристията

Мт. 26:26-30; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25

22 # Лк. 22:14-23; 1 Кор. 11:23-25 Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 23#1 Кор. 10:16,21И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. 24#Изх. 24:8Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. 25Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“

26 # Мт. 26:30-35; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

Мт. 26:31-35; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38

27 # Зах. 13:7; Мк. 14:50 Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. 28#Мт. 28:16; Мк. 16:7Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 29А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30#Мк. 14:72Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ 31Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.

Иисус Христос в Гетсиманската градина

Мт. 26:36-46; Лк. 22:39-46

32 # Мт. 26:36-46; Лк. 22:39-46; Йн. 18:1-2 Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ 33Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34#Йн. 12:27-28Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ 35След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36#Мк. 10:27,38; Йн. 18:11; Гал. 4:6И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 37И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38#Мт. 6:13; Лк. 11:4Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ 39Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Залавяне на Иисус Христос

Мт. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12

43 # Мт. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-11 Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. 44А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 45Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 46А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 47Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 49#Лк. 19:47; 21:37Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ 50#Мк. 14:27Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. 51#Ам. 2:16Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците#14:51 В някои ръкописи липсва: „Войниците“. заловиха и него. 52Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.

Иисус Христос на съд пред синедриона

Мт. 26:57-68; Лк. 22:54,63-71; Йн. 18:13-15,19-24

53 # Мт. 26:57-68; Лк. 22:63-71; Йн. 18:19-24 # Лк. 22:54-55 Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. 54А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.

55Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 56защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 57#Вт. 17:6И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: 58#Мк. 15:29; Йн. 2:19; Деян. 6:14„Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ 59Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 60#Мк. 15:4-5Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ 61#Ис. 53:7Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ 62#Пс. 110:1; Дан. 7:13А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ 63Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 64#Лев. 24:16; Йн. 19:7Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.

65 # Ис. 50:6; Мк. 10:34 Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.

Отричането на апостол Петър

Мт. 26:69-75; Лк. 22:54-62; Йн. 18:15-18,25-27

66 # Мт. 26:69-75; Лк. 22:54-62; Йн. 18:15-18,25-27 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.

69Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв#14:70 В някои ръкописи липсва: „пък и говорът ти е такъв“..“ 71Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72#Мк. 14:30Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.

Currently Selected:

Марк 14: НП

Highlight

Copy