Йоан 5
5
1Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. 2А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. 3В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. 4[Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] 5И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. 6Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? 7Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. 8Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. 9И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. 10И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. 11Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. 12Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? 13А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място. 14Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. 15Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели. 16И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. 17А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. 18И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. 19На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. 20Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. 21Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. 22Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всяка съдба, 23за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. 24Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и вярва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в животът. 25Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. 26Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; 27и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, 29и ще излязат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. 30Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. 31Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. 32Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. 33Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. 34Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. 35Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. 36Но аз имам по-голямо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. 37И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. 38И словото негово нямате да пребъдва във вас, защото вие не вярвате в тогоз когото е той изпратил. 39Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тях имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. 40Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. 41От человеци слава не приимам; 42но познах ви че нямате в себе си любов Божия. 43Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. 44Как можете да повярвате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? 45Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте. 46Защото ако бяхте вярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа. 47Ако ли неговите писания не вярвате, как ще повярвате моите думи?
S'ha seleccionat:
Йоан 5: BG1871
Subratllat
Comparteix
Copia
Vols que els teus subratllats es desin a tots els teus dispositius? Registra't o inicia sessió
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk