Лука 10
10
1След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и място дето имаше сам той да иде. 2И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си. 3Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци: 4Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте. 5И в която къща влязвате, първом казвайте; Мир на този дом! 6И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас. 7И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тях; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща. 8И в който град влязвате и ви приимат, яжте което ви предлагат, 9и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие. 10А в който град влязвате, и не ви приимат, кога излязвате на главните му улици речете: 11И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие. 12Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град. 13Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако бяха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел. 14Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас. 15И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш. 16Който слуша вас, мене слуша; и който се отмята от вас, от мене се отмята; а който се отмята от мене, отмята се от тогози който ме е проводил. 17И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам. 18А той им рече: Видях Сатана че падна като светкавица от небето. 19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всяка сила вражия; и нищо няма да ви повреди. 20Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса. 21В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 22Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие. 23Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите. 24Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видяха, и да чуят това що чуете, и не са чули. 25И, ето, някой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? 26А той му рече: В закона що е писано? как четеш? 27И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си." 28И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. 29Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? 30На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. 31И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина. 32Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина. 33Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се, 34и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. 35И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. 36И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? 37А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави. 38И в отиването им влезе Исус в някое село: и жена някоя си на име Марта го прие у дома си. 39И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово. 40А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. 41Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; 42но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
S'ha seleccionat:
Лука 10: BG1871
Subratllat
Comparteix
Copia
Vols que els teus subratllats es desin a tots els teus dispositius? Registra't o inicia sessió
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk