От Лука свето Евангелие 15
15
ГЛАВА 15.
1 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3Но Иисус им каза тая притча:
4 # Мат. 18:12.кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
11И още каза: един човек имаше двама сина;
12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 # Еф. 2:1; 5:14. Кол. 2:13. Откр. 3:1.защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
اکنون انتخاب شده:
От Лука свето Евангелие 15: СИ
هایلایت
به اشتراک گذاشتن
کپی
می خواهید نکات برجسته خود را در همه دستگاه های خود ذخیره کنید؟ برای ورودثبت نام کنید یا اگر ثبت نام کرده اید وارد شوید
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016
От Лука свето Евангелие 15
15
ГЛАВА 15.
1 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3Но Иисус им каза тая притча:
4 # Мат. 18:12.кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
11И още каза: един човек имаше двама сина;
12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 # Еф. 2:1; 5:14. Кол. 2:13. Откр. 3:1.защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
اکنون انتخاب شده:
:
هایلایت
به اشتراک گذاشتن
کپی
می خواهید نکات برجسته خود را در همه دستگاه های خود ذخیره کنید؟ برای ورودثبت نام کنید یا اگر ثبت نام کرده اید وارد شوید
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016