Лука 24
24
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)
1Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. 2Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, 3и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. 4Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. 5Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? 6Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: 7«Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ 8И тогава жените си спомниха думите на Исус.
9Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. 10Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, 11а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. 12Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.#24:12 Някои гръцки ръкописи не съдържат този стих.
По пътя за Емаус
(Мк. 16:12-13)
13Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. 14Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. 15И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. 16Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. 17Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“
Двамата спряха с натъжени лица. 18Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19Исус попита: „Какво?“
„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. 20Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. 21А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, 22а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, 23но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. 24Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! 26Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ 27И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. 29Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. 31Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. 32Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, 34които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)
36Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. 38Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? 39Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. 41Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ 42Дадоха му парче печена риба. 43Той я взе и я изяде пред тях.
44После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“
45И той им отвори умовете да разберат Писанията. 46След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. 47Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. 48Вие сте свидетели на тези неща. 49Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“
Исус се възнася в небето
(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)
50Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. 51И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. 52Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. 53И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.
اکنون انتخاب شده:
Лука 24: СПБ
هایلایت
به اشتراک گذاشتن
کپی
می خواهید نکات برجسته خود را در همه دستگاه های خود ذخیره کنید؟ برای ورودثبت نام کنید یا اگر ثبت نام کرده اید وارد شوید
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International