Лука 15
15
Притча за изгубената овца
Мт. 18:12-14
1Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. 2#Лк. 5:29-30А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“
3Но Иисус им каза тази притча: 4#Мт. 18:12-14„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? 5А като я намери, вдига я радостен на раменете си 6#Ис. 40:11; Йез. 34:16; Йн. 10:11и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“ 7Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“ 10Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“
Притча за блудния син
11И каза още: „Един човек имаше двама синове. 12По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си. 13След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. 15Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. 16И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. 17Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. 18Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе 19и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“ 20И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. 21А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“ 22#Бит. 41:42; Ест. 3:10; 8:2; Зах. 3:4-5Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. 23Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. 24Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.
25А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. 26И повика един от слугите и попита какво се е случило. 27Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“ 28А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, 29но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. 30А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“ 31Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, 32а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“
انتخاب شده:
Лука 15: НП
هایلایت
به اشتراک گذاشتن
کپی
می خواهید نکات برجسته خود را در همه دستگاه های خود ذخیره کنید؟ برای ورودثبت نام کنید یا اگر ثبت نام کرده اید وارد شوید
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013