Да прощаваме на тези, които ни нараняватПример

Дарът на прошката

Много от нас живеят с неразрешени конфликти, разрушена комуникация и текущи „проблеми“ между нас и другите. Но имаме велика надежда! Бог е създал църквата да бъде събрание на вярващи, които живеят в мир един с друг. В този пасаж вярващите са инструктирани да бъдат „благи един към друг ... милостиви, прощаващи“. Поръчението да бъдем благи и дълготърпеливи е подсилено от заповедта да прощаваме. Прошката е дар, който предоставяме на другите, самоотвержен начин на живот, чрез който освобождаваме другите от отговорност за техните постъпки спрямо нас. Откакто Бог даде своя Син да покрие всички наши грехове, ние сме способни да прощаваме на другите; Бог вече е платил цената. Получаваме достъп до Божия жертвен дар в Христа, когато прощаваме на другите.

Мотивацията за това напредване в любов не се намира в нашите собствени сърца. По-скоро мотивацията идва от Бога и от това какво е направил Той, прощавайки ни в Христа. Дългът трябва да бъде платен, понеже са извършени истински прегрешения. Въпреки това, когато освобождаваме другите от отговорността за греховете, извършени срещу нас, ние вярваме, че Божията благодат ще плати цената. Това има освобождаващ ефект в нашия собствен живот. Подготвя ни да се наслаждаваме на свободата в Христа и на хармонията с другите! Представи си свободата и доброжелателността, която бихме преживели, ако всички наши взаимоотношения се характеризираха с пълна и непринудена простителност. Нашето общение като вярващи се изгражда и заздравява чрез благо, милостиво и простително отношение.