Да прощаваме на тези, които ни нараняватПример

Основата на простителността

Когато видиш грешките на другите, какво правиш?

Много от нас носят със себе си дълбоки духовни рани, които другите са ни причинили. Тези, които са ни наранили, може би са казали едно повърхностно „съжалявам“ и са продължили напред. Може би са се държали така, сякаш не са ни наранили. Изпитваш ли трудност да забравиш подробностите? Избягваш ли тези, които са те наранили? От друга страна, може би други са отбягвали теб заради твои лоши постъпки спрямо тях.

В тази притча Исус нарича слугата зъл, защото въпреки че беше получил прошка, той не постъпи по същия начин, а вместо това дори изиска от длъжниците си повече, отколкото от самия себе си. Когато четем този пасаж, сърцата ни крещят: „Нечестно!“ Можем да видим неправдата толкова ясно: слугата трябваше да опрости дълговете на длъжниците си.

Разпознаваме и желаем правдата заради Божията всеобща благодат към нас. Каква трябва да бъде реакцията ни спрямо грешките на другите? Този пасаж ни предупреждава за опасностите от таенето на непростителност в сърцата ни. Виждаме точно как Бог очаква да отговаряме на греховното поведение на другите - с простителност. На какво основание Бог налага това очакване? На Своята собствена простителност спрямо нас. Често прилагаме друг стандарт, когато съдим другите, различен от онзи, според който съдим себе си.

Виждаме греховете на другите спрямо нас като много по-тежки, отколкото нашите собствени злодеяния, или очакваме от тях да покажат по-голяма милост от тази, която ние самите сме готови да покажем. Такова поведение от наша страна е забранено от Бога. Вместо това Той иска да помним Неговата милост и да се отнасяме по същия начин. В края на краищата нашите грехове спрямо другите са грехове спрямо Бога. Той е създал всеки един от нас и желае да гледаме един на друг като на скъпоценни същества, дори да поставяме нуждите на другите пред собствените си нужди (Филипяни 2:1-4). Той ясно е поставил висок стандарт за простителност - дара на нашето собствено спасение.

Как можеш да се промениш? Посочи някои от начините, по които Бог е простил на теб. Помисли за Божията огромна любов към теб: в Христос Той свободно ти е предоставил начин да получиш прошка дори когато ти си Го отхвърлял (Римляни 5:8). Започни да прощаваш повече на другите, не на основата на чувствата, а на основата на безплатния и милостив подарък, който Бог е дал на теб.