Лекарството Против Прегаряне Пример

Взимайте си Психически Почивки и Време за Отмора

Интересно средство, с което  да получим мир е взимането на психически почивки. Много повече ви се иска да отидете на истинска почивка, на мен също, но ако не можете да отидете на истинска почивка, вземете си умствена. Вашият ум не може да направи разликата между това, което в момента преживявате и това, което се преживяли и изживявате във вашето въображение.

Периодично си взимайте 10 минути и преживейте отново някаква случка или релаксиращо събитие от живота ви. Спомнете си времето, храната, хората, с които сте били, всички тези чувства и мирът, който сте усещали. Това е силно, защото тези чувства и емоции ще се върнат във вас.

Друг начин, по който да подновяваме енергията си е чрез отмора. Отмората (отвличането на вниманието) е да извършите някаква дейност, която не правите в момента, но която ви носи наслада. Ако постоянно трябва да минаваме през същите изисквания на живота ден след ден, седмица след седмица, ще прегорим.

В пика на Втората Световна Война, Уинстън Чърчил, „Лъвът от Лондон“, е бил в единственото бомбоубежище в Лондон, където се е срещнал с генералите си. Те били под атака, и Нацистите са пускали бомби над Англия. Франция вече била паднала. Развоят от войната е бил изцяло върху неговите рамене. В разгара на това, той избягал от бомбоубежището и отишъл в къщата си в провинцията. Той много обичал рози, затова се съблякъл почти гол, влязъл в мръсотията и започнал да работи върху градината си от рози. Хора го попитали: „Г-н Чърчил, защо го правите? Има война. Може да я изгубим и да изгубим свободния свят, а вие прекарвате време в градина от рози.“ Той отвърнал: „Не, не разбирате. Ако продължавам да стоя в бомбоубежището, да давам заповеди и да слушам за всичко, което се случва, и да използвам една и съща част от мозъка си през цялото време, за да взимам решение и да предприемаме военни действия, ще се изпразня. Трябва да се махна от тази арена, и да отида в точно обратна област- нещо, което много обичам. Това възстановява част от креативността и способността ми да взимам решения. Така че, когато се върна във военната стая, да съм свеж, бдителен и да взема правилните решения.“ Това се нарича отмора.

Всеки път, когато Исус правеше, това което ние наричаме голямо събрание, изливайки живота Си върху другите, Той винаги правеше нещо друго след това. Той ходеше с учениците си, или говореше с тях, ядеше, качваше се на лодка да отиде до другата страна на Галилейското Езеро и т.н. Той правеше нещо, което създаваше отмора в живота му, за възстановяване. Ако Исус имаше нужда от това, нашата нужда е още по-голяма.